Първолак
Мъничката ми маймунка,
цял ден кара колело.
Паднал, тича да го цункам,
по издраното чело.
Казваш, капнала кръвчица?
Ще извикам доктор Га,
изранената главица,
ще превърже на мига.
Питаш кой е? Ще ти кажа,
тук на сянката постой,
раничката щом намажа
и ще чуеш кой е той.
Вземам книжката любима
и челцето не боли.
И главицата не клима,
интересно е нали?
Есента ще дойде скоро,
първолак ще си и ти...
Аз на теб сега на двора,
после ти на мен чети.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
