May 1, 2013, 7:33 PM

Първомайски безглаголен поздрав към всички възрастни

1.3K 0 14

                                     Лозунг в устата,
                                     вестник в ръката,
                                     шум във ушите,
                                     сълзи във очите.

 

                          Слабост в краката,
                     болки в снагата,
                     остеопороза,
 
                         сърдечна невроза.

 

                              Мераци в главата,
                              
без зъби в устата,
                             
спазми в корема,
                              
язва на дуодема.

 

                           Запек в червата,
                      
болна простата,
                      
атеросклероза,
                      начална
некроза.

 

                                     Медицинска диагноза :

                              Скоротечна  дъртоза.

                              Това е съдбата,

                              след нас са децата

 

                       Но въпреки всичко,

                       със малко парички,

                       сме с горда осанка

                       като петли... на сянка!

                                              
                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • росина (Росица Димова),
    Благодаря за "оценката", но не уточняваш как ти звучи "песента".
    Като оптимистичен реквием, или като песимистична ода ?
  • На мен ми звучеше като песен.
  • А... Георги, моля те. Не съм казвала, нищо за качествата на автора. Само за конкретната творба говорех.
  • Петър Петров,прочети предишния коментар,който не е написан от мен,а от трето лице,според което не си особено талантлив.
    А колкото до политическото в творчеството ми,сигурно знаеш,че ти може и да не се интересуваш от политиката,но политиката се интересува от теб.
  • Коментиращите, засрамете се малко. Не ви отива нито на годините, нито на... абе ваша си работа, ама не го правете публично.

    Та по стиха.
    Това, според мен поне, не става за четене и няма никаква следа от хумор.
    Вероятно (неосъзната) подигравка с възрастта на някои хора.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...