Пъстра хубост, но много нахална
Кълбо разноцветно белята си търси.
Лети си по мене, гъделичка с искри.
Сутрин в кафето сладост добавя,
аромата разнася и около мен го върти.
Пъстра хубост, но много нахална,
в съня ми се вмъква - цветна дъга.
Моля те стига, че бъркам с реална
мечтаната нощ... с тази сега!
Аз му говоря, а то се кикоти,
нежно кълбо с ярки лъчи.
Вмъкна се в мене, стана ми топло
усмихна сърцето - Духът ми лети.
Пъстро кълбо - многоцветна фантазия,
в астрала реакция... на Бога е зов,
Вселенска плазма, кога е в инвазия,
без разум отдаваме се... правим Любов!
