От моя остров облаците ми изглеждат призрачни.
На хвърлей преминават само. Рядко плачат.
Разпръскват се и атакуват дюните,
за да се вкопчат в топлите им качества.
През дланите им преминава цялата разпереност,
наречена неправомерно „птиче братство".
Дали е всъщност точно светотатство
да те сравнявам с птица неуверена?
Неделята ми е наострена и островна.
Какво великолепие е сушата!
Къде си, облаче ле черно, да те яхна,
да си изплачем заедно градушките! ...