Път
Път и пътят там,
това е моят истински живот.
Край извори, поляни и буки
откривам своите мъки.
В изгрев слънчев, тъй желан,
ела със мен, за да не бъда сам.
Да тръгнем към тишината близка,
там, до долината ниска.
А оттам, към върхове чудесни,
ще дойдеш с мен да пеем песни.
Ще живеем благо ден след ден,
в бъдните мечти осуетен
и към великите дела целеустремен.
© Мария Русева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
