Път към теб
По улици ще скитам
и много път ще извървя,
но за тебе пак ще питам
даже и след края на света.
Живота ще ме тъпче,
ще се спъвам и ще падам във калта,
но път към тебе пак ще търся,
път към теб и любовта.
Ще потъвам в сенките безмълвна.
Вечността ще ме погълне с гробна тишина.
Но дори сред мрака на безкрая,
пак теб ще вика моята душа.
© Стефани All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
