Път неразгадаем
В този свят, от крайности обзет,
времето обгръща ме дуално.
И редя куплет подир куплет
в сблъсък на реално с нереално.
Ангелите пращат ми зора.
Мъката е с подпис от злодея.
Червеите искат да умра.
Птиците се молят да живея.
Сладкото от похоти горчи.
Болката - отива си с хинина.
Слепият проглежда без очи
скритото в небесната картина.
Вън царува нагъл психопат.
Вътре ми е тихо, животворно.
Раят на проклетите е ад.
Долното си вярва, че е горно.
Как се сменят светлина и мрак,
а сърцето търси и избира...
Богаташът тръгва си голтак.
Сиромахът - най-богат умира.
Ден и нощ земята се върти,
а животът - сякаш е назаем,
щом Творецът с дух ме въплъти
да Го следвам в път неразгадаем...
(Птицата в теб)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
