Път със сърце
Хвърлям на спомена тежкия камък
в първите крачки по новия път.
Истина търся, но много е рано,
живите белези още болят.
Правя си детско хвърчило с мечтите,
целия смисъл крепили дотук,
наивно рисувани нощем и в дните -
просто излишен, на вятъра труд.
Трябва ми сила да дръпна тетива -
спяща емоция с мисъл-стрела.
Чакам да падне, където съм жива
отвъд параболата на страха.
Бавно се движа и всичко изчезва -
бъдещи грижи и гняв, и вина.
Най-искрено, дълго, леко и трезво
от въздуха пия, струи тишина.
Нежни и топли, не мои, случайни,
прозорците мъртви мият сълзи.
Огрява ги после радост нетрайна.
Зад тях е животът. Животът е жив!
А има ли истина, има ли смисъл?
От днес се събуждам с ново лице.
Светла и празна, незнаеща, търся
пътя с посока и път със сърце.
© Елена Желева All rights reserved.
