Минавам през тъмните двери
на моята нова реалност…
Часовникът странно отмери
начало на време печално.
Къде е сега светлината,
посоката вярна къде е?!
Къде е пътеката свята
да тръгнем веднага по нея?
От колко различни пътеки
към мен са протегнали длани –
за своята истина всеки
се бори и яростно брани!
Минавам през тъмните двери…
За избор дошло ли е време?
Отречени истини вчера
започват обратно броене.
© Елка Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
