Защо са всички мили думи,
защо докосна моето сърце
и в пътища неизвървени
защо ми подари небе?
Защо душите ни далечни
разминаха се, търсейки нощта?
Защо се губеха самотни
за нас пътеките на любовта?
Защо въпросите са много,
защо далече си сега
и отговорите отново
са само в моята душа?
Защо звездите полудели
целуваха ни страстно всяка нощ?
Пътеките на любовта открили,
обсипваха ни със разкош.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
