Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди,
а под тях светли спомени спят
с избелели копнежи завити.
Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят омайни лъжи
от красиво изпредени думи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up