Пътища
Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди,
а под тях светли спомени спят
с избелели копнежи завити.
Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят омайни лъжи
от красиво изпредени думи.
Доизпивам докрай, като в транс,
тъмна чаша жадувани грешки,
и, пияна от свян и от срам,
пак флиртувам със истини тежки.
Аз коя съм , защо моят път
се разлива в различни посоки,
по които мечти ме зоват
и ме сриват усмивки жестоки.
Ала знам, че във краткия срок,
отреден ми от вечното време,
ще изкупя вините с любов
и по млечния път ще поема.
© Нели Димитрова All rights reserved.
