Пътища
Вървя във нищото
и търся светофари.
Макар че, знам, излишно е,
но искам път да ми покажат.
И търся знаците
от пътя на небето.
Дали да изпреваря теб
или да те оставя да светиш?
Пресичам човешки съдби,
където няма пешеходни пътеки.
Бягам от регулировчици,
които в ума ми се разпореждат.
Видях в морето кръстопът
и застанах във средата,
но щом докосна се до мойта плът,
изплаши ме до ужас водата.
Тротоарите изчезнаха,
не мога да ги открия.
Да търся карта безполезно е.
Пак не знам накъде да завия.
Изгубих се във въздуха.
Забравих накъде отивам.
Всички други тръгнаха.
Само аз още не се откривам.
Може би ще изчезна и аз,
ще стана просто пътен знак.
Ще показвам пътя на вас,
но аз ще съм безпътна пак.
и търся светофари.
Макар че, знам, излишно е,
но искам път да ми покажат.
И търся знаците
от пътя на небето.
Дали да изпреваря теб
или да те оставя да светиш?
Пресичам човешки съдби,
където няма пешеходни пътеки.
Бягам от регулировчици,
които в ума ми се разпореждат.
Видях в морето кръстопът
и застанах във средата,
но щом докосна се до мойта плът,
изплаши ме до ужас водата.
Тротоарите изчезнаха,
не мога да ги открия.
Да търся карта безполезно е.
Пак не знам накъде да завия.
Изгубих се във въздуха.
Забравих накъде отивам.
Всички други тръгнаха.
Само аз още не се откривам.
Може би ще изчезна и аз,
ще стана просто пътен знак.
Ще показвам пътя на вас,
но аз ще съм безпътна пак.
07.01.2002г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
