Пътища
Ридаят пътища от тъжното отиване.
От спомени напрашени с годините.
Раздели неизбежни са се случили.
С „ Довиждане” –то свое са отминали.
Поглеждат пътища със трепетно очакване.
От слънчево целуване докоснати.
Мечтаят си за стъпките бленувани.
Със топлото „ Здравей!” на прага ти.
Запяха пътища. Завърнали любимия.
Посока му показали. Към вечното.
Щастливото се случи със усмивките.
На две сърца. Преливащи от нежности.
Безбройни пътища. Изминати до втръсване.
Но някои са истински до края.
По тях върви се без прекъсване,
че ни отвеждат право във безкрая.
© Христо Костов All rights reserved.
