yotovava (Валентина Йотова)
2630 22218
Oct 30, 2018, 9:03 AM

Пътна карта на болката 

  Poetry » Love
773 14 18

 

Забравих как звучеше моят глас,

дали съм плакала от много обич,

как къртеха се в мене – пласт след пласт,

и падаха ръждясали окови.

 

Брезата ме научи да мълча

и аз почти до смърт съм онемяла.

Не помня някога дали крещях

и как във самота съм оцеляла.

 

Сега у мен узрява тишина,

издраскана със цветни тебешири.

И случи се да приютя пчела,

а тя в несвестен уплах ме ужили.

 

Но тихото се пръсна изведнъж,

изпълних се със звук и медовина.

Небето се смили и рукна дъжд

и в мене закипя тамян и вино.

 

И ето че се върна песента,

която някога насън ти пеех,

Денят ми подир тебе  откънтя,

а есента със длани ни люлее.

 

Познавам невъзможната любов –

навярно даже с теб ще ни отива? –

измолен от небето благослов,

причината все още да съм жива.

 

И – щом жужат в душата ми пчели,

дали не ме подготвят за раздяла?

Отидеш ли си, страшно ще боли.
И как без тебе ще остана цяла?

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??