Пътник

Ела в мойта скромна къща, по своя път за малко спри,

свали товара от плещите, до мен на прага поседни.

Навярно ти видял си много, къде върви светът, кажи,

отпий студената водица, на мене всичко разкажи.

Че аз жадувам реч човешка, а тук тъй рядко чувам глас,

разказвай, пътнико, разказвай, ще слушам тебе в захлас.

А пътникът така ми каза:

- За теб утеха аз не нося, а твоя мир ще отнеса,

аз пратеник съм, имам вести от свидните на теб деца.

Какви момчета си отгледал, какви прекрасни синове,

да знаеш, че работят здраво, не спират техните ръце.

С тях строиме здрави къщи, градим с тухли, с яка кал,

в бригадата са те красавци и бистра мисъл бог им дал.

Но пеят често тъжни песни, за теб говорят с любов,

сълзи не могат да удържат, преливат те в тяхна пот.

- Кажи на тате да прощава: така те казаха на мен.

- Желаем него крепко здраве за наша среща някой ден.

- Не спазихме синовен дълг, кажи на тате да прощава.

Но що да правим в роден край без грам надежда, без прехрана.

При нас баща ни доведи, накарай го дори насила,

какво задържа него там, откакто мама се спомина.

Затуй ела с мене ти, тръгни с мене за дружина,

където е човек щастлив, е свидната му и родина...

Потеглих аз в ранна утрин, далеч от тук навярно ще умра,

прощавай, мила, че си тръгвам.

Затворих пътната врата.

                                                                   1994 г.