На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман,
да оцениш спокойните моменти,
и небосводът сякаш е огрян
от неочакваните сантименти
на придошлата в делника любов,
грабни я,дълго й се наслаждавай.
Защото тя е твоят апостроф
на всичко лошо, дето отминава!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
