Пътуване

Отвори врата! Ти ме посрещни!

Вървя към тебе и нося тишина.

На прага ще застана с любов гореща,

есенните чувства нежно ще ти подаря.

Премаляла ще стоя мигове в твоята прегръдка.

Скрий ме от дъжда и бурята житейска,

парещите сълзи в шепи събери.

Сгушена  в топлината душата ще открехна.

Сърцето в мъжки длани ти вземи,

а то ще палува и лудува

и без да се преструва, огън ще ти подари.

Колко топло ще бъде и на двама ни. Нали?

Вземи от тишината сладостни слова,

поеми ръцете тръпнещи и топли.

Ласките ще танцуват и без да спрат

ще пренасят нежност, спомени и страсти.

Задъхани ще вървим по лунната  пътека,

на брега край морето ще спрем.

Ще ни галят тихо вълните,

на талази ще ни къпе любовта.

Да!.. Ще вървим!... Към себе си!...

Към нас!...

И времето ще ни води двама,

ще ни води към живота,

към нашата неутолима жажда.