Пътуване към Нощта...

Към Залеза – бързащ денят се задъхва,

Животът притихнал очаква Нощта,

а вятър подухнал гальовно полъхва

с вечерния дъх от мечти и цветя...

Небето отгоре Земята поглежда

през звездния блясък на светли очи,

Нощта – като Време за обич нарежда –

Вечерна проверка за всички мечти...

Те някъде чакат сега да изгрее

онази, единствено моя звезда

и тя да посочи олтара къде е,

във който религия е: Любовта...

Там всички Жени от отдавнащи но́щи –

любими в един или друг период –

ще дойдат красиви и млади все о́ще

с мечтите безкрайни от моя Живот!...

Пристъпвайки плахо там всяка ще носи

свенливо „светена вода“ като дар

и няма да  питам с излишни въпроси:

– дали́ е светена в „греховен олтар“...

Но тъй като всичко отдавна е спомен

аз искам да помним сега Лудостта,

която с инстинкта от страстите во́ден

в телата „вилнееше“ до сутринта!...

... та в някоя нощ, ако сам си остана

то Лудост да имам за двама поне́:

– да вярвам, че идва Мечта без покана,

щом чуя в нощта подивели коне́!...

24.04.2020.