Пътувам към себе си -
най-трудното и дълго пътуване.
Разкъсвам роклята си
и оставам гола
пред вашите погледи-съдници.
Какво ми вещаят звездите, не помня,
но преследвам порива неумолимо,
както преди хиляда години,
да вървя срещу течението
и да търся себе си -
изгубена в преследващите спомени.
http://vbox7.com/play:4340a12c
© Жулиета Великова All rights reserved.
Маги, дано е светъл наистина! И на всички вас пожелавам щастливо пътуване!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
