Пътуването
Научих се да давам от сърце,
научих се да взимам не от всеки,
че прошката прощение раздава,
но гузна съвест не прощава.
И колкото да дебнеш на брега,
ако сам-самичък не отмиеш
водата черна от своята душа,
не ще дочакаш златната вода...
А времето - единственият съдник,
отмята листите от календара
и чака с ключ към вечността
на твоята последна гара
с присъдата да те проводи,
която сам си изковал
пирон подир пирон,
на собствения си ковчег,
изографисал "Бях човек".
Защото няма как да върнеш,
преживяното... Но можеш
влака докато пътуваш
да смениш, дори да бъдеш
машинист - ти ще решиш...
© П Антонова All rights reserved.
