Пътят
Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх
преживях
и избрах
да надвия. Сама.
Бях в тъма
и крещях,
( не грешах!),
преболях го законно.
Разгадах,
извървях
и застлах
пътя с вик от вина.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Jun 24, 2020, 11:40 AM
Comments
Comments
-
Не, в никакъв случай не съм толкова агресивна, Тони. Но понякога наистина е нужно да надигнеш глас.
Не, за да заявиш че съществуваш, а за да защитиш правата си.😃 -
Веси, извинявай, че чак сега отговарям на коментара ти! 🌹
Нека точните думи винаги те намират!🌻🌹 -
-
-
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
