Когато си далеч и смръщен,
и хлад те перва през лицето
едничка топлинка в сърцето,
остава мисълта за вкъщи.

Когато си сред чужди хора,
далеч от близки и роднини,
в съня сред китната градина
душата пее пак - на двора.

Когато сред безброй пътеки
не спираш да се луташ сам.
А най-накрая ще откриеш там,                                                                                                                    че всеки носи своя кът в сърцето.

Когато срещаш дом отворен
забравяш за горчилки и беди.
И мислите тревожни отпреди,                                                                                                                   ще бъдат само бледен спомен.