Apr 12, 2008, 9:17 AM

Пътят на червея

  Poetry
751 0 8

Разбрах! Родил си се голям.

(Привилегия за гений).

А ний от малки да прохождаме,

нагоре пъплим като червеи.

 

А когато се покажем пред света,

търсейки приятел, след години мрак.

Пробили с мъка захвата на пръстта...

Да те смаже тежък крак.

 

И отново в дупката прогнила.

В прегръдката на черната земя.

Поуката за себе си открили:

Следващия път ще съм змия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....