Пътят на хляба
И този ден на края си залага,
щом слънцето заслиза зад баира
(изпило с жадни глътки всяка влага)
към трона си, за потна халба бира.
Жетварките протяжна песен хващат,
отрязва сърпа сетната рукойка,
а ехото извивките препраща
през Вълчи дол към селото. Усойка.
Превързва дядо снопите по залез
на нивата, по голото и теме,
от стомната отпива морно-ален –
картина недовършена на Венев.
Смрачава се. И с полъх лек зефира
заслиза, класовете да разресва.
Стърнището тук вятъра не спира,
той хуква да разлайва вкъщи песа.
В съня ни през нощта надежди зреят.
Сезоните си сменят цветовете.
Сеячите зърното ще засеят.
Напролет ще покълнат класовете.
Пак вятърът със гребен ще ги реши
в зеленото, през златно, до стърнище...
В нощвите мама хляба ще замеси,
под връшника ще го пече в огнище.
Обкръжили софрата в утро ранно,
коматът топъл дядо ще прекръсти
и с млякото, в паниците наляно,
усещам дъх на нива с тежки кръсци.
---------------------------------------------------
Кръсци - куп от снопи, подредени
с кръстосване, по време на жътва.
Нощви - дъвен скрин на крака и с капак,
предназначен за размесване и стасване на тестото.
© Иван Христов All rights reserved.
