Пъзел с незабравки
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока,
като човек изпил две кани вино.
Жестоко е и плашещо безоко
пред влака смъртоносен да се сринеш.
Остава ти единствено да вярваш
в стрелочника – момчето от мечтите.
Дори и клюката да вдигне врява,
за тебе то ще бъде твой спасител.
И чувства, от реалност прималели,
ще счупят катинара, станал рамка.
Запитай се парченцата не сте ли
от пъзела с невинни незабравки.
© Мария Панайотова All rights reserved.
