Quo vadis?
Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята,
душите ни ненужни там не иска.
И лицемерна гмеж, богоугодната,
за рая нещо хич не се натиска.
Спести си ги скрижалите, каноните!
Ти Бог и свят? Умряха вече тия!
Днес всеки се домогва до амвоните,
и вижда в огледалото месия ...
А майките в забрадките си, черните,
ревниво крият ангелите, бели.
Прати потоп, о Боже, на неверните!
Дано да има шепа оцелели...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
