Робинзон

Dec 29, 2017, 9:01 PM

Poetry

391 0 1

Летят годините през улея на времето

и ти във него се вживяваш!

Помъкнал тежкото си бреме

сам своя образ пресъздаваш!

Човек очакваш на брега пустинен,

но няма кой до теб да хвърли котва,

и вгледан във морето синьо,

ти чакаш постоянно и се готвиш!

В момента на последната надежда,

от хоризонта – кораб се задава –

един човек към теб се вглежда,

към твоя ад и те спасява!

Събуждаш се от крясъка на птица,

оглеждаш се наоколо... След малко

ти пак разбираш колко си самичък!

Започваш пак да съществуваш жалко!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-30T11:03:28+02:00

Добро сравнение! Всички сме Робинзоновци в личните си животи. Радваме се, ако си намерим Петкан! А, ако някой хвърли котва в нашето море и остане в нашият свят - големи късметлии сме! Поздрав! Много ми хареса!