Sep 8, 2007, 11:16 AM

РАЙ С ДЪХ НА "НИНА РИЧИ", ШОКОЛАД И ВИНО

  Poetry
1.8K 0 4

С дъх на "Нина Ричи", шоколад и вино,
една дъждовна нощ ме омагьоса,
дали от капките в стъклото тихи,
или от вкуса, забравих за света наоколо.


Когато пълните води на Дунав спяха
и сънуваха прегръдка на морето,
ръцете ми копнеещи със теб се сляха,
ненаситно нежно търсещи ръцете ти.


Вихърът на чуствата извиращи помете
без свян на разума оградите нездрави
и ослепяващи лъчи на милион комети
разкъсаха на тъмнината дрехите корави.


В екстаза вулканичен на телата лудо
капките на лавата поръсваха сърцата,
в танца им неземен на неземно чудо
две божествени искри в една се сляха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...