По угари пристъпвах, но потъвах в кал,

със  ходила премазани без жал.

В пустинни бури стъпките си вграждах

когато миг след миг живота раждах.

Зареждах се с предвечния си  Аз,

от  дъното безводно до Парнас,

в тълпата – самка, прайда  във пустиня...

Веднъж да си изпрося  милостиня

 от себе си, в престъпна нощ, в мъгли,

 без дъх останала, да не боли...

И на света  след  древното зачатие

рождението  да превърна във разпятие.

Да приютя  подадени ръце

във падината на безкрайното сърце

и мишците, които ме изправят

изтръгнали ме от смъртта на отчаянието

с грижовност  като топла дреха.

Да са ми вечни вяра и утеха.

Играх на гоненица със мъжете,

бодил бях трънен, но...  и цвете.

На любовта в харема съм робиня,

но робството превърнах  във светиня.

Качих парите на парадната трибуна

и на мечтите в тихата лагуна

възторжено ги поздравявам от подножие

божествени във своето безбожие.

Щамповани хартии, но са радости

като опияняващи съзнанието градуси.

Със леки стъпки ходя по земята

до мене - крава със цветя в рогата.

Една свещена виртуална бяла крава.

Това е моята непреживяна още слава.