Feb 25, 2008, 7:09 PM

Ранена птица

  Poetry
1.5K 0 22
 

 

Отчупи от сърцето ми частица,

отвори и закрачи мълчешком,

а то простена - в миг ранена птица -

очакващо надежда  крадешком.

 

А как жадуваше да те настигне

и да си върне липсващата част.

И гордостта коварна да надмогне,

да покори отровната и власт.

 

Че прошката е сила най-човешка,

която каменни стени руши.

А във живота всеки прави грешка,

но важното е да я заличи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...