Рано
Ти ме будиш толкоз рано.
А аз сънувам още шума от падащи звезди,
развалящи синхрона преди изгрев.
Тичам в пясъка на дънни дълбини,
припявам в странен ритъм.Нечий припев?
А ти ме будиш толкоз рано?
Ела със мен да плашим заедно листата,
а после да се къпем в тях - току що навалели.
Ела да чакаме в покоя на тревата
възмездие за райски ябълки узрели.
Та ти ме будиш толкоз рано!
Отпил ли си от силата на боговете?
Танцувал ли си с дух на самодива?
Посял ли си със длани цвете?
Виждал ли си ме така щастлива?
Тогава остани. Не ме буди.
За сивата реалност толкоз рано е!
© Ареола All rights reserved.
