Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам,
бодър и весел сън да сънувам:
как мале правиш, сладка закуска;
как мале, гука – на клон гугутка;
как тате станал, оре във двора,
а мен ме наляга крепка умора...
Поспи си, сине, не бързай толкоз!
Денят ще да расне, обяд е, колко ...