Ранобудна песен
Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам,
бодър и весел сън да сънувам:
как мале правиш, сладка закуска;
как мале, гука – на клон гугутка;
как тате станал, оре във двора,
а мен ме наляга крепка умора...
Поспи си, сине, не бързай толкоз!
Денят ще да расне, обяд е, колко
ли страда снощи във дюкеня,
със моми млади, всите засмени,
дорде проводиш до техни двори...
Снощи си се синко, доста озорил!
Ние, с баща ти, ще се потрудим,
докле се месец в облак потули.
Тогава синко, събрал нови сили,
теб ще да вдигнем! Заклала съм пиле,
да си похапнеш; и пак ще да идеш
бодро си либе, отново да видиш!
Припев: Нани, нани, нани-на!
Нани, нани, нани, тра-ла-ла...
(Повтаря се два пъти – един преди лягане
и един път след ставане!)
© Стойчо Станев All rights reserved.
