На Теб
Стените са сиви, варосани,
животът е гладен, самотен.
Трамваите, жадните, тръгват -
колите и хората
в сутринта...
Пет и трийсет - време за почване!
Пет и трийсет - оранжево идва
първото слънце, нежно намига,
смига на жадното си небе...
Животът изгрява,
във пет-шест сутринта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up