Jul 24, 2007, 8:25 AM

Раното на Вечността... 

  Poetry
702 0 8
На Теб
Стените са сиви, варосани,
животът е гладен, самотен.
Трамваите, жадните, тръгват -
колите и хората
в сутринта...
Пет и трийсет - време за почване!
Пет и трийсет - оранжево идва
първото слънце, нежно намига,
смига на жадното си небе...
Животът изгрява,
във пет-шест сутринта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Random works
: ??:??