Раното на Вечността...
На Теб
Стените са сиви, варосани,
животът е гладен, самотен.
Трамваите, жадните, тръгват -
колите и хората
в сутринта...
Пет и трийсет - време за почване!
Пет и трийсет - оранжево идва
първото слънце, нежно намига,
смига на жадното си небе...
Животът изгрява,
във пет-шест сутринта.
Животът те вижда -
Буди те в Дъблин...
в Париж те събужда,
целува те във Бастиа...
Животът те буди!
Любов е животът,
в теб е... приказен.
В съня си се будя...
Виждам те!
Ти си нежност и детство,
ти си жажда и вяра...
Ти си всичкото чувство -
Раното на Вечността...
В пет-шест пия бира,
пуша цигара, спи ми се.
Брадясал, до лампата...
Мечтая си да те има!
Мечтател сред дим -
димен мечтател...
Мъча се да ти кажа,
че те
обичам!
Стените са сиви, варосани,
животът е гладен, самотен.
Трамваите, жадните, тръгват,
Любовта е във хората
сутринта...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
