Рапсодия в каменно
Отънявам съвсем – като бебешки хрип.
И досущ като него на воля напирам.
Зад усмивките дръзки мълчание крих.
Уморих се. А свършване няма баирът.
Уморих се... Отнемам си право от днес
да завихрям торнадо в сърца немечтали;
да си кърпя едничката дрипава чест
и да вярвам в герои, любов, идеали;
да завържа каишка на куцо врабче,
да му пускам във човката вяра на капки
от очите. Докàто барут потече
и взривени, зениците милост да стапят.
Уморих се. От свиване станах на кръг.
Като точка към края мастилено крача -
сякаш камък, подритнат край плевелен стрък.
Но вземи го в ръка и стисни – ще заплаче.
© Дарина Дечева All rights reserved.
