Dec 30, 2018, 6:18 PM

Рапсодия в синьо 

  Poetry » Landscape
688 0 5

         Рапсодия в синьо

 

О, моя синьо синя, небесна синева,

защо пленяваш всякога тъй често

моята объркана душа?

Защо ме постоянно мами

дълбокия ти звезден мир?

Пленена от прегръдките му свежи,

потъвам в синия му океан безспир...

 

Блуждая и се разтварям в него,

изгубвам се в безкрая...

По сините му пътища летя, мечтая,

че нейде там, на някой кръстопът

ще срещна топли нечии очи,

които в моя поглед

за почивка ще се спрат.

 

О, моя слънчева и чиста, безкрайна далнина,

кажи кой път през пороя звезден

аз да избера? Искам

моята звезда да срещна,

да ми разкаже със кого

и радости, и болки тя дели.

Дали е облаче пернато,

разтворило се в бисерните й очи,

та винаги от щастие и обич,

душата й пламти, лети!...

 

О, моя дълбока и звездна космическа дълбина,

докога ще мамиш с вятъра

тази моя струна душа?

Боже! Подари ми време

да раздавам щедро обичта си

на моята синьо-синя, безбрежна синева!

 

 

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Току що прочетох и някои други, всичките ми харесват!
    Тогава нещо ново?!
  • Благодаря много, Пепи! Стимулираш ме...
  • като приказка се леят думите, ефирни и красиви! бр!
  • Толкова отдавна чаках отзив...Загубила бях вяра във възможностите си...Много, много Ви благодаря! Вече зная, че един творец мисли като мен...
  • Харесва ми твоя полет на мисълта в безбрежните дълбини на космоса и звездите!
    Моите поздравления!
Random works
: ??:??