Рапсодия в синьо
Рапсодия в синьо
О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир?
Пленена от прегръдките му свежи,
потъвам в синия му океан безспир...
Блуждая и се разтварям в него,
изгубвам се в безкрая...
По сините му пътища летя, мечтая,
че нейде там, на някой кръстопът
ще срещна топли нечии очи,
които в моя поглед
за почивка ще се спрат.
О, моя слънчева и чиста, безкрайна далнина,
кажи кой път през пороя звезден
аз да избера? Искам
моята звезда да срещна,
да ми разкаже със кого
и радости, и болки тя дели.
Дали е облаче пернато,
разтворило се в бисерните й очи,
та винаги от щастие и обич,
душата й пламти, лети!...
О, моя дълбока и звездна космическа дълбина,
докога ще мамиш с вятъра
тази моя струна душа?
Боже! Подари ми време
да раздавам щедро обичта си
на моята синьо-синя, безбрежна синева!
© Павлина Иванова All rights reserved.
