Да се качиш ли искаш?
Заповядай!
Във моя дом
от кули и стени.
Аз плитка си изплетох
от безкрай.
Поемаш риск.
Ще кажа:
''Остани"!
А вещиците долу
ще те дебнат.
Ще ти запират коня,
нрава ти чевръст.
Не ги поглеждай.
Просто хвърляй бомба.
Освободи ме.
Без да искаш мъст.
© Силвия Андреева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
