Да се качиш ли искаш?
Заповядай!
Във моя дом
от кули и стени.
Аз плитка си изплетох
от безкрай.
Поемаш риск.
Ще кажа:
''Остани"!
А вещиците долу
ще те дебнат.
Ще ти запират коня,
нрава ти чевръст.
Не ги поглеждай.
Просто хвърляй бомба.
Освободи ме.
Без да искаш мъст.
© Силвия Андреева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
