Не мина ли животът ти напразно
в заблуди сладки - в розови мечти?
Не бе ли романтичният мечтател
наивно вярвал в приказни страни?
Не хранеше ли рехави надежди
за полети в безбрежни висоти?
Не вярва ли в химерите миражни,
в мечтите за безоблачните дни?
Уверен съм и не греша, аз зная,
живял си с чиста съвест на света
и смело устоявал си до края
достойнството си свято и честта...
© Христо Оджаков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
