Jan 22, 2009, 2:22 PM

Равносметка

  Poetry » Other
618 0 3

Не мина ли животът ти напразно

в заблуди сладки - в розови мечти?

Не бе ли романтичният мечтател

наивно вярвал в приказни страни?

 

Не хранеше ли рехави надежди

за полети в безбрежни висоти?

Не вярва ли в химерите миражни,

в мечтите за безоблачните дни?

 

Уверен съм и не греша, аз зная,

живял си с чиста съвест на света

и смело устоявал си до края

достойнството си свято и честта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...