palenka (П Антонова)
458 17195
Jun 16, 2012, 4:36 PM

Равносметка 

  Poetry » Phylosophy
568 1 7

Късче спомен.

Жива картина.

Зимата става лято -

Лятото става зима...

 

Тъжна усмивка.

Пъзел след пъзел

Сглобяваш живота.

Пропуснах ли нещо?

Късно е вече...

Връщане няма...

 

Тъжна усмивка.

Сметката крива.

Нищо не скриваш.

От себе си - не можеш.

Няма бягство

от себе си.

Сам си си враг

в твоя си свят.

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Рояк нахвърлени мисли ... но колко истини , колко истински
  • Няма бягство от себе си! Така е! Хареса ми!
  • Всеки живее в собствения си Ад (свят)!
  • Като нахвъляни мисли е добре, но...
  • И на мен самата ми се губи... Рояк нахвърлени мисли, като спомени, които идват точно когато не ги искаш. /усмивка/

    Като усмивка през сълзи
    и сълзи от радост...
  • Никак не съм очарован... след като проследих коментарите ти... очаквах повече, сори...
    Харесвам и бял и свободен стих, но при теб, нещо ми се губи...
    Лично мнение.
  • Лирическата да не съжалява за нищо и да продължава по пътя си!
Random works
: ??:??