Равносметка
Бавно катеря живота
от към отвесната му страна,
стаен между миглите вятърът,
изплаква горчива сълза.
Безжизнен отпечатък на мечтите,
оставих, зад хребета, оттатък,
потопих се в огъня на дните,
с миг неповторим и кратък.
Облада ме животът, по мъжки
и още усещам страстта,
когато небето прегръща,
плътта на непълна луна.
Попива росата на капки,
върху малкото ми сърце,
туптяло с любов необхватна,
между твоите здрави ръце.
Още ме брули вятърът,
но ролята си, добре изиграх,
на живота велик, от театъра,
с аплодисменти към тебе вървя!
© Миночка Митева All rights reserved.
