Равносметка
Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини.
Запратиха ме в ада обиди и сплетни.
Танцувах с ангели небесни, градих мечти.
На софрата ми сядаше Юда дори.
С криле от копнежи безумно летях.
Падах и ставах, рани и вяра събрах.
Кичур бял в косите тази вечер блести,
кичур скъп - изживени мои си дни.
Ни радостите, ни тегобите бих заменила,
за идната година да са ми опора и сила.
Грижливо прибирам във вързоп всичките,
за спомен, за поучение, за вдъхновение,
с мен самата за помирение.
А душата ми - дом на емпатия,
отключена е за вас, свидни мои приятели,
няма резета, ни катинар,
стига да градите на доброто олтар.
© Златка Чардакова All rights reserved.
