И пак съм онова момиче,
което във любов се вричаше.
И пак съм същата жена,
която тайно те обичаше.
Годините си взеха своето,
но не отнеха светлината,
която ми облича тялото
и свети във очите на децата.
Тайните ми - вече спомени,
в душата са прилежно подредени.
Ключа грижливо съм прибрала,
за тебе само съхранен е.
© Живка Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
