И пак съм онова момиче,
което във любов се вричаше.
И пак съм същата жена,
която тайно те обичаше.
Годините си взеха своето,
но не отнеха светлината,
която ми облича тялото
и свети във очите на децата.
Тайните ми - вече спомени,
в душата са прилежно подредени.
Ключа грижливо съм прибрала,
за тебе само съхранен е.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up