Още колко ли време ми е отредено,
да шавам по тази планетата,
Написано е нейде навярно,
кога ще се отправя към вечните светли полета.
Греховете безбройни да нося,
ще е тежък без прошка товара.
Днес е деня, в който аз прося,
и давам прошка за моя и чужда поквара.
Душата кога е простила,
простена се чувства навеки,
Вселената така е решила:
Равновесие да има за всеки!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
