Още колко ли време ми е отредено,
да шавам по тази планетата,
Написано е нейде навярно,
кога ще се отправя към вечните светли полета.
Греховете безбройни да нося,
ще е тежък без прошка товара.
Днес е деня, в който аз прося,
и давам прошка за моя и чужда поквара.
Душата кога е простила,
простена се чувства навеки,
Вселената така е решила:
Равновесие да има за всеки!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
