May 28, 2017, 8:01 PM

Разбита любов

  Poetry » Love
489 3 3


 


 

Разбита любов

Разби сърцето ми на хиляди парчета!
След туй си тръгна просто ей така!
С любов, от някого на заем взета,
и след това захвърлена в калта!

Все още чувам стъпките ти в мрака,
а после хлопва пътната врата!
И две очи, които още чакат!
И две ръце, протегнати в нощта!

Дори не знам защо мълчах и страдах?
А може би очаквах този час?
Да бях те спрял! Но аз от теб избягах!
Тъй хубавото свърши между нас!

Обичала си друг, и си желала
в прегръдките ми него страстно ти!
За другия ти скришом си мечтала!
А аз ти вярвах! И сега боли!

Но не е страшна болката, когато
сърцето ти желае любовта!
След всяка зима идва топло лято!
След всяка есен идва пролетта!

Ти можеше ли да спестиш лъжата?
Аз щях, повярвай, да те разбера!
Отключена все още е вратата!
Но там, зад нея, само пустота!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...