Feb 9, 2015, 12:21 PM

Разбойниците от НАП

  Poetry » Civic
622 0 4

 

Оседлах я планината

със магарешки самар,

и препуснах в равнината,  

и отидох на пазар.

 

И закупих разни вещи,

и със бизнес се заех.

Рàботих и ден, и нощ и

със надежда за успех.

 

Без остатък се раздадох,

но накрая се предадох.

 

Тез разбойници от НАП!

 

Всички средства ми отнеха,

а и здравето ми взеха.

 

Искат да започвам пак –

нямам никакъв мерак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм искал ни най-малко да те обиждам, Ангар! Обратното, уважавам преобладаващата част от твоите текстове. Темата за НАП можеше да бъде развита в политическа статия. Такива в Откровения има като опция. Съгласен съм, че цитираните от теб редове, от текста ти, носят поетичен заряд. Но това не е достатъчно, на фона на общия миш-маш, да се формира поетично ядро, което да погаси негативното естетическо впечатление от целия текст. Отправих тази критика към този текст, ръководен от най-добро чувство, а не, за да те осмивам.
  • Благодаря ви, Мина и Мая!
    И на тебе благодаря за посещението, Мисана!
    Нефелна, но все пак поезия!
    Това - да оседлае седловината на планината и да препусне с нея не всеки може да го измисли.
    А инъче аз не съм по поезията. Поезията не е за всеки, и в частност за мене. Аз пиша стихчета, в които нещо да кажа.
    И тук в няколко реда казах, че на Националната Агенция за Приходите бизнесът гледа като на разбойници. И с право - не си спомням колко хиляди са фирмите, фалирали за последните две-три години. То не са данъци, не са глоби, не са наредби, не са съдии-изпълнители и събирачи на вземания и каквото там се сетиш. Който не се е опитал да се занимава с бизнес, само той не знае.
    Макар че може би не в НАП са истинските разбойници, а в Народното събрание.
  • Разчетох тук НАП като абревиатура на:

    НЕФЕЛНА АНТИЕСТЕТИЧНА ПОЕЗИЯ.

    Поздрав!
  • Разбойниците са навсякъде за жалост не само в НАП!
    Харесах!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...