Разбутах гнездото с отровни пчели...
Така, само да се извиня за заглавието, но на точно това стихотворение не можах да му измисля...
Разбутах кошера с отровни пчели,
готова да поне безмерно да боли,
но сякаш не бях меда, за който мечтаеха,
несподелени мечти край мене витаеха!
Разруших гнездото на орела бесен,
исках света за мен да е тесен,
а той ме понесе далеч над горите,
сякаш да видя на хората съдбите!
Счупих огледалото, носещо щастие,
а сякаш светът ми дари пълновластие
да виждам отвъд плътта до сърцето,
да летя без крила под небето!
Погубих и последните парчета надежда,
но май любовта до прашинка се свежда,
малка частица, а всъщност безкрайна,
пиянство вълшебно, радост омайна!
© Зори All rights reserved.
!!! Браво-6...
