Разчитане на казани думи
Изплакани са всичките раздели
и всяка мъст за мен е непозната.
Щом къдри август облаците бели,
не е сезон за ярост и разплата.
Задраскал съм предишните обиди,
за днешните – след век ще си прощавам.
Аз без да съм обиден, ще си ида,
и без да съм щастлив сега, оставам.
Септември ще почука след неделя
и повод за любов ще ни измисли.
С паница боб и скъсана постеля,
ще бъда пак до безнадежност хрисим.
Разчетени са знаците фалшиви
и тънка завист свири под сурдинка.
Все някога момчето си отива
на липсите обяздил здрача синкав.
Оставям тук една торба със книги –
от моята душа посято семе.
Каквото бях – за вечност ще ми стигне,
единствено тъгата си ще взема.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
