yotovava (Валентина Йотова)
2703 22877
Dec 5, 2022, 9:52 PM  

Разчупване на зимните окови 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 5
413 2 10
РАЗЧУПВАНЕ НА ЗИМНИТЕ ОКОВИ
Беше ден като всички останали други в живота –
нито лош, ни добър, нито слънчев, ни даже мъглив.
Кой ли вихър небесен безкрай завъртя колелото?
Оттогава над моето дворче неспирно вали.
Неусетно и трайно стъклата ми станаха черни –
нито лъч, нито смях се провират случайно през тях.
Сякаш някой откраднал е златния труд на Коперник,
а на мене остави да плащам проклетия грях.
Няма птица да мине, да плесне и с крясък уплашен
да разпука на изгрева здрача – в уханни треви.
Съска мракът в кафето, изстиващо в щърбави чаши. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
  • кумеца (Румен Ченков) НЕ СЪЖАЛЯВАМ
    НЕ СЪЖАЛЯВАМ
  • DuDe7o (Диана) Sushi
    Full lips grab attention the owner really deserves. A place she'd like to mention but doesn't have t...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) Dedication
    You're welcome to my kingdom of the spring. I am the sovereign in here, i am your king. Glory, unity...
  • stoyna (Стойна Димова) Но пристан има
    Н О П Р И С Т А Н И М А Разсъмва се. Безкрайна белота от снежна нощ минава в светъл ден. Но днес не ...

More works »