Oct 23, 2008, 12:45 PM

Разцъфтя в полето златно цвете

  Poetry » Love
893 0 4
 

Разцъфтя

в полето златно цвете -

и край него се тълпят мъжете:

с обич и любов го обкръжават, 

радват му се и го обожават!

 

Искам

да повехне това цвете

и да му изчезнат цветовете!

 

Да разцъфва

с мен в уречен час -

да си го обичам само аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но защо искаш само ти да ме обичаш?!"

    По две причини: първо - те ревнувам;
    а втората, защото се страхувам
    че те ще бъдат по-добри от мен
    и аз от тeб ще бъда отстранен!
  • "Да разцъфва
    с мен в уречен час -
    да си го обичам само аз!"

    Благодаря, за това прекрасно посвещение, Ангар! Вече го прикачих на огърлицата ми към другите стихотворения, които си ми посветил до сега - още една перличка никак няма да й е излишна!
    Но защо искаш само ти да си ме обичаш?!
    Щастлив уикенд, от Златното Цвете - Латинка Златна!
  • Защо реши, че е Латинка Златна?
    Защо да няма златни слънчогледки
    и теменужки, златни виолетки,
    иглики златни, златни минзухарки?

    Покрий го със каквато щеш позлата -
    за цветето най-важна е душата!
  • Ех тази латинчица, умът ти е взела,
    а в полето има и теменужки и рози, Ангар!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...