Раздай картите още веднъж
Раздай картите още веднъж!
Да изиграем последна игра.
Ние нямаме много да губим.
Пък и играта вече няма цена.
Залагахме винаги себе си.
Бяхме и туз, и вале, и седмак,
и последният коз в ръката...
а навън се спускаше мрак.
Ти премисляше всичко по два пъти.
Аз пък мятах картите просто.
И стратегията бе твоя отрова,
а шансът за мен бе лекарство.
Докъде стигнахме с тебе, ах, жалки сме,
улисани в своите игри,
проиграхме и двамата себе си,
проиграхме и своите мечти.
© Мила Атанасова All rights reserved.
