Jan 20, 2009, 5:39 PM

Раздвоение

  Poetry » Love
825 0 8
Неразгадаема е твойта същност -
една си вътрешно, а друга си отвън.
И едновременно и Ангела и Дявола си всъщност,
реална си, но сякаш си и сън.

Ти искрена си, но обвита си в тайни,
да разгадая искам твоята душа,
но в нея има пътища незнайни,
обвити в пълна тъмнина.

И чиста, и порочна че си сякаш,
обичана и мразена от мен.
Фалшива през деня, а Истинска в мрака,
добра и зла си всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...